Д-р Стефан Миринчев: Миомната болест е заболяване, което води до извършването на най-голям брой гинекологични операции

Д-р Стефан Миринчев завършва медицина през 1996г. в Медицински университет, гр. Варна.

През 2006г. придобива специалност по: „Акушерство ,гинекология и репродуктивна медицина“ в МУ гр. Варна. Преминал е следдипломно обучение и курсове за квалификация по “Диагностична и оперативна хистероскопия”, “ Диагностична и оперативна лапароскопия в гинекологията”, “Трансвагинална лапароскопия”, "Колпоскопия и хирургия на маточната шийка" , “Ултразвукова диагностика в акушерството и гинекологията” и много други.

Ежегодно участва в национални и международни конгреси и форуми по онкогинекология, лапароскопия и ендоскопска хирургия, акушерство и гинекология.

Работи в Клиника по онкогинекология към “КОЦ – Бургас”.

- Какво представляват миомите?

- Миомата е най-често срещания тумор в женската патология. Миомната болест е най-честото заболяване, което води до извършването на най-голям брой гинекологични операции. Това е статистика от световен мащаб. Наричаме я миомна болест, тъй като назовавайки я само миома, един вид неглижираме самия проблем, а това е заболяване и то сериозно.

Сама по себе си миомата представлява доброкачествен тумор, който има много голямо значение относно качеството на живот. Поради това се обръща на тях и такова внимание. Колкото и да е банална темата, макар че хората масово мислят, че миомата е съвсем обикновена болест, никога разговорът за миомната болест не е изличен, защото тя е актуална.

- Каква е възраста, в която най-често би могла да се прояви миомната болест?

- Най-често се среща във възрастта между тридесет и пет и петдесет години, когато жената има най-активна менструална и овулаторна функция. Това е така, защото миомата е хормонално зависим тумор и нивото на естрогените повлиява нейното развитие.

- Има ли профилактика, чрез която да бъде избегната миомната болест?

- Профилактика няма и не е известен начин да се предотврати развитието й. Но можем да направим така, че чрез познанията, чрез информираността на пациентите, да има правилен подход като диагностика и като лечение.

- Какво се случва с женското тяло ако една миома се развива, а не бъде лекувана?

- Само по себе си женското тяло като екстериор много трудно би се повлияло дори от една голяма миома. В нашата практика, в Клиниката по онкогинекология, сме оперирали пациентки с много големи туморни формации, свързани с миоми, които деформират корема, но сматам, че това не е смисъла на въпроса. Промяната е по – скоро в качеството на живот, тъй като миомната болест има няколко основни симптома – обилни кръвоизливи, обилни менструации, болков синдроми и синдроми по притискане на съседните органи.

- Как се диагностицира миомната болест?

- Диагнозата на миоманта болест включва няколко етапа. Първото нещо, което е нужно да се каже и е много важно, касае редовната женска профилактика.

Всеки един гинекологичен преглед би установил наличието на миома с размери над два и половина – три сантиметра. Ултразвуковият преглед, компютърния томограф, ядрено магнитния резонанс, всички тези неинвазивни методи са много показателни и показват много точно локацията, големината и съответно какво би било развитието. Другото важно нещо са оплакванията на самите пациенти. Когато те отидат при гинеколог, по някакъв повод, без значение какъв е той и когато споделят оплакваният си, една внимателна анамнеза и анализ на казаното, може да даде диагноза за миомна болест.

- Може ли да се говори за наследственост при миомната болест?

- Не е доказана такава, както не е доказана генетична предразположеност, каквато има при други заболявания. Но има фактори, които обуславят развитието на момина болест. Чисто статистически има данни, че е много по-вероятно една жена, чиято майка или нейни близки по съребрена линия имат миомна болест, да развие такава. Но това е само статистика. Не разполагаме с медицински доказателства за наличието на наследственост, а в медицината работим с доказателства. Когато вече говорим за факторите, които определят развитието на миоманта болест, то те са доказани.

- За колко време се възстановява пациентката след като е оперирана и е премахната миома?

- Много голямо значение за това как ще протече възстановяването имат различни фактори: дали миомата е малка или голяма, дали възлите са няколко или е един, има значение възрастта на пациента, теглото му, наличието на придружаващи заболявания, наложило ли се е отстраняване на матка. Освен това е от значение каква методика е използвана, за да бъде извършена интервенцията – лапароскопски, влагалищно, коремно или роботизирано. Важно е каква техника се използва при операцията.

- Има пациентки, които упорито се опитват да се излекуват от миомна болест с помощта на билки, възможно ли е това да стане?

- Въпросът е актуален все още, въпреки развитието на медицината, развитието на хирургичните техники, на консервативното лечение. Защото вече има няколко наложени метода за лечение на миомна болест. Въпреки това има пациенти, които приемат билки. Моето лично мнение е, че това е напълно излишно и отлага правилното лечение. Това, което аз съм забелязал е, че практиката да се използват билки води до усложнения, като най-често отново се стига до оперативно лечение и много рядко до консервативна терапия, а болестта се оказва в много по-напреднал стадий. В заключение ще напомня, че профилактиката е много важна – редовно, всяка година е необходимо дамите да не пропускат своя профилактичен преглед, включващ гинекологичен преглед, ултразвуков преглед, цитонамазка, по преценка на лекаря колпоскопия и евентуално извършване на мамографски преглед.