Неоткритите тайни на Обзор

Без категория

Обзор е разположен на границата между Северното и Южното Черноморие. Името му е свързано с красивата гледка, откриваща се от брега към морето .

      Някога градът е носил името Темплум Йовис, което в превод означава храм на Юпитер. Това е причина много изследователи на историята да смятат, че тук е имало светилище, построено в чест на върховния за римляните бог Юпитер.

      Краеведът Илия Дочков – уредник на местния музей, е уверен, че храмът и до днес стои затрупан под земята. Според него светилището се намира в центъра на града, на около метър дълбочина. Дочков дори притежава снимки, направени през 1972 година, на които ясно се вижда част от голям каменен градеж. Останките били разкрити по време на изкопни работи и после пак били заровени. В музея има множество мраморни колони и капители, които някога, разказва той, са били част от огромната сграда.

     

Според много археолози обаче, храм на Юпитер в Обзор не е възможно да бъде открит. А останките от сграда, намерени в центъра на курортния град, са част от ранно християнска базилика. В Обзор обаче не са превени сериозни археологически проучвания и данните, с които науката разполага, са малко. Частични археологически проучвания са извършени в далечната 1978 година. Но информацията, събрана тогава, е ограничена. Изследванията сочат, че градът е бил в разцвет по време на късната античност. А тогава вече не са се строяли храмове на Юпитер, обясняват учените.

      От периода на късната античност са термите, намерени при ремонт на канализацията в града. Те са с масивни, добре запазени зидове.

      Интересен обект са и останките от крепостната стена, която някога е ограждала Обзор. Описали са я още братята Шкорпил през 1892 година.

      В планината над града има и останки от древен резервоар за питейна вода. Той бил майсторски изграден и улавял водата на четири извора. Сложна система от тръби я отвеждала в населеното място. Преди няколко години старото съоръжение, което действало векове наред, било разрушено с багер от иманяри, търсещи в градежа скрито имане.

      В местния музей има изложени множество експонати – мраморни колони и капители, керамика, глинени лампи, каменни плочи, с изсечени върху тях символи, монети, праисторическа каменна брадва, ритуален съд от гранит, идеалната шлифовка на който и до днес изумява изследователите и още много предмети, открити в Обзор и околността. В градския парк е подредена експозиция на открито – на едно място са събрани части от колони, изящно изработени капители и мраморни плочи.

     

Една от най – ценните находки, намерена в Обзор, е варовикова глава на човек, датирана в периода от IV-VI- ти век. Днес тя се съхранява в Националния археологически музей.

      На няколко километра от Обзор се намират руините на крепостта Козяк. До нея се стига след няколко часов преход пеша през гората. Братята Шкорпил са я описали като руини, очертаващи шестоъгълник с размери около петдесет на седемдесет крачки и четириъгълник с размери около петдесет на двеста крачки. В североизточния ъгъл на останките от крепостта, по времето, когато те са направили своите наблюдения, все още била запазена една от кулите на градежа.

      В старите писмени източници крепостта се споменава многократно. Тя е имала пристанище, което било добре известно на венецианските и генуезките мореплаватели. Тук от корабите се разтоварвали основно платове и дрехи, а се изнасяли дървен материал, вино, пшеница и ечемик.    Архивите пазят историята на страшни битки, свързани с Козяк. Крепостта пострадала най – много от рицарите на граф Амедей VI Савойски по време на морския му поход срещу Българското Черноморие през есента на 1366 година. Тогава войните превзел последователно Агатопол, Аполония, Скафида, Анхиало, Месембрия и се спрели с корабите си пред Варна. Част от рицарите, стрелци и оръженосци, поели на юг пешком и достигнали до Козяк. Нападнали крепостта, но загубили битката. Българите ги избили и нарязали телата им на късове, които провесили по стените. Това вбесило графа и той им отмъстил като превзел Козяк и избил всички нейни обитатели.

     Крепостта Козяк до сега не е проучвана от археолозите. Изучаваенто на останките й ще донесе тепърва на науката нови факти и ценна информация.