Несебър- градът на църквите
От най- древни времена Несебър е бил притегателно място за хората. Градът е разположен върху малък остров с размери осемстотин и петсесет метра дължина и триста метра ширина. Въпреки скромната си площ от двадесет и пет хектара, той е бил причина за не една битка и в борба за притежание на земята му са загинали безброй войни.
Несебър е естествено защитен със своето островно местоположение. Древните хора построили тук укрепен град. И въпреки че със сушата го свързвала само тясна ивица- насип с дължина от четиристотин метра, за да защитят Несебър, неговите създатели го укрепили от всички страни с крепостна стена. В някои участъци тя и до днес е запазила достолепната си височина от осем метра. Другаде е напълно разрушена или погълната от морето. Главната порта на крепостта се намира в западната част- точно срещу провлака. Тук стената е била най- защитена- издигнати са били шест кули. През средновековието градежът е бил многократно заздравяван- след като е пострадвал при сражения и превземане на града или след продължителна обсада. Последното му укрепване е направено в наше време- с цел реставрация и консервация.
Под името „Месембрия” градът се споменава в съчинение на древногръцкият историк Херодот. Той описва познатия му свят и разказва за събития, станали по време на Гръко-персийските войни. Името на Месембриа се среща във връзка с похода на персийския цар Дарий срещу древните скити, които са обитавали днешна южна Украйна и южна Русия. Според някои историци този поход е бил през 519 г. пр. Хр., според други – през 512 г. пр. Хр. Това споменаване се приема като начало на съществуването на Месамбрия.
Счита се, че градът-държава е организиран от древногръцки колонисти от Мегара в края на VІ век пр. Хр. Херодот споменава Месембрия и във връзка със събития, станали през 494 г. пр. Хр. Това е времето на въстанието на малоазийските гърци срещу персийската зависимост. Потушавайки бунта, персите прогонили голяма част от гражданите на Калхедон и Бизантион, които се намирали съответно на европейския и малоазийския бряг на Босфора. Прогонените жители се заселили в Месембрия. Според древногръцки автори, името на града е свързано с легендарния тракийски цар Мелсас.
Описания на града има от XVIII век- в пътеписите на Евлия Челеби и Вентцел фон Броняр. В началото на XIX век, по време на Руско-турската война, Несебър е завзет от руските войски. Оттогава датират и първите запазени рисунки и чертежи, представящи града. Той е рисуван от художника Дезарно и е описан от френския пътешественик и репортер Сейже. Внимание му отделя и географът Омер дьо Хел. Изследователите на старини в България- академик Константин Иречек и Карел Шкорпил му отделят достойно място в своите хроники. През двадесети век интересът към града се задълбочава. Тогава започва и системното му изучаване, реставрация и консервация. Хилядолетния живот на това място обуславя откриването в Несебър на артефакти от почти всички исторически епохи. В археологическия музей тук могат да бъдат видени както паметници от класическата древност, така и от елинистическата епоха, от времето на римляните, от късната античност и от Средновековието.
Вички в Несебър знаят, че започнат ли някъде в града изкопни работи, много често, скоро след строителните работници се налага да дойдат археолозите. Най- често заради откриване на руини от стари сгради и останки от древни погребения на богати аристократи. Много от артефактите в местния археологически музей са намерени именно при спасителни разкопки- златни и сребърни накити, изящни глинени и метални съдове, монети от различни епохи.
Богато на находки е и морското дъно около бреговете на Несебър- в района има открити множество потънали кораби. Някои от тях са били потопени по време на битка. Други са претърпели корабокрушение, тъй като подводните скали в района са много коварни. Днес всеки притежател на лодка тук ще ви каже, че ако приближавате бреговете на стария град, трябва да сте много внимателни. Има правило, което е добре да спазвате, казват старите морски вълци. Движете се през морето така, че да виждате кръста на църевата “Успение Богородично”. Така няма да разбиете плавателния съд в подводните камъни. Християнският символ върху камбанарията на храма, която се извисява над останалите сгради в стария Несебър, ясно се откроява на фона на небето дори и в лошо време.
Славата си Несебър дължи най- вече на средновековните църкви и на красивите възрожденски къщи, придаващи на мястото неповторимо очарование и романтика.
На територията на сатрия град има повече от десет старинни църкви: Света София“ (Старата митрополия) – развалини на църква от 4 век, „Света Богородица Елеуса“, църква от 6 век, „Свети Стефан“ (Новата митрополия), от 10 век, „Свети Йоан Кръстител“, от 11 век „Свети Димитър“, от 11 век „Свети архангели Михаил и Гавраил“, от 13 век „Света Параскева“, от 13 век „Христос Пантократор“, от 13 век „Свети Теодор“, от 13 век „Свети Йоан Алитургет“, от 14 век „Свето Възнесение Господне“(„Свети Спас“), от 17 век „Свети Климент“, от 17 век и действаща църква от 1873 г. „Света Богородица“ („Успение Богородично“).
