Емона- селото на дълголетниците
Емона е на седемдесет и пет километра северно от Бургас. След като се отклоните от основния път за Варна, за да стигнете до селото, е нужно де преудолеете тесен път и трудно проходим път.
Когато наближите, пред вас се разкрива една наистина великолепна панорама. Морето е безбрежно, а хоризонта се очертава някак особено, нависоко, не както е другаде край брега. Тази интересна перспектива е уникална за мястото. Получава се заради особения му релеф и разположение. Този необичаен и някак необясним поглед към морската шир е особено впечатляващ за тези, които са тук за пръв път. В далечината ясно се очертава нос Емине- условна граница между Северното и Южното Черноморие. На него се издига един от най- красивите морски фарове по българското крайбрежие. Можете да гледате фара само отдалеч, защото той попада в пределите на действащо военно поделение, където свободният достъп е забранен.
„Новодошлите все едно и също повтярят- че тук е много, много красиво. Никой обаче не остава да живее за постоянно“, коментира един от малцината постоянни жители на селото. Адресна регистрация в Емона имат тридесетина души, повечето от които пенсионери. През топлия сезон хората тук се увеличава значително. Тогава тук пребивават над петстоитин човека – собственици на имоти, наематели и гости.
Земите наоколо пустеят, но някога били обработвани от местните жители. Имало много лозя и от гроздето се правело първокласно вино. Лозовите масиви били изоставени преди повече от половин век. След като повечето от хората се изселили в Несебър, Поморие, Бяла, Обзор и Свети Влас.
Една от основните причини селото да е с малко жители е трудният достъп. Другият сериозен проблем в селото е недостигът на вода. Особено през лятото. Той е частично решен с изграждане на локални водоисточници чрез сондажи. Водата излизала на дълбочина от пет до тридесет и пет метра. В някои случаи, за да избликне животворната течност, се налагало да се стигне до петдесет метра.
В далечното минало селото било обградено от гъста вековна гора. Днес е останал само споменът за нея. Тя била поголовно изсечена заради добив на трупи, които се изнасяли по море. От дървесината се правели и дървени въглища. Може би именно изсичането на гората е довело до безводието, коментират местните.
Емона е известна със своите столетници. В какво се крие тайната на дълголетието? Най- вече в спокойния живот, чистия въздух и хубавата храна, казват местните хора. И в климата, който тук е един от най- здравословните в страната. В момента хора на преклонна възраст в Емона не живеят. За да не бъдат самотни и откъснати от света, те обикновено отивали при свои близки в други населени места. Родени в Емона столетници сега живеели в Несебър и Поморие.
Край селото може да бъде видяна една радко срещана гледка- наоколо свободно се разхождат десетки полудиви коне. Те официално не пренадлежат на никого. Стадата им идват и си отиват. Привличат ги обширните пасища наоколо и това че са необезпокоявани.
На километър от селото, между храсталаците и ниските дървета, се намира самотната църква „Свети Никола“. Някога тя е била един от най- хубваите християнски храмове в региона. За градежа й използвали мраморните камъни, останали от разрушения манастир „Свети Николай Мириклийски“, който е бил разположен на самия морски бряг. Днес от него са останали само руини.
Преди няколко години църква „Свети Никола“, чиято сграда беше в тежко състояние, беше ремонтирана и днес нейната красотеа е възвърната.
