Дебат „за и против“ гларусите е имало в Бургас и преди повече от сто години

Напоследък широко коментирана е темата за числеността на бургаските гларуси. Обсъжда се въпросът, трябва ли броя им да бъде редуциран. Това според някои жители и гости на града се налагало, защото птиците били шумни и агресивни.

Повечето бургазлии смятат гларуса за безобиден. Но очевидно има и такива, за които това не е така. Оказва се, че дебат „за и против“ гларусите е имало сред гражданите и преди повече от сто години. И тогава местната власт се е опитвала да се справи с проблемите, свързани с интелигентните птици. За опитите в тази насока разказва историкът Стоян Райчевски в своята книга „Старият Бургас“. Той е открил в архивните документи заповед на общинската управа от 22 май 1909 година, в която се посочва, че гларусите много са се развъдили. Kазва се, че хората трябва да им попречат да се размножават, като прибират яйцата им или като ги пробиват с игла, за да не могат да бъдат излюпени. Изпълнили ли са тогава жителите на Бургас препоръките и дали от предприемането на посочените мерки е имало ефект, това не знаем. Райчевски обаче ясно формулира виждането си по темата като заявява, че специфичният писък на гларусите не дразни, а по-скоро радва слуха на морския човек, защото е гласът на домашното огнище, тревогата от развълнуваното море и радостта от рибните пасажи. Авторът е категоричен, че никой морски човек не посяга на гларус, че гларусите много напомнят на белите чайки, които кръжат между мачтите на корабите и са почитани птици. Той припомня и за старо поверие, че всяка чайка е душата на загинал моряк. Познавачът на историята определя текста на архивния документ за преследване и изтребление на символната за морския град птица като необичаен и в пълен разрез с духа на Бургас.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.