Вълните

Какво е морето без вълните си? Няма такова море. Е, понякога се случва за морската повърхност да казват:” Толкова е гладка, че мравките вода пият”, но е рядкост.

Вълните са винаги различни. На моите любими им казват “сологан”. Те се усещат най-силно когато си в морето с лодка или с малко корабче. Издигат те плавно и после те спускат. Все едно си в панаирджийска гондола, но някаква плавна и тиха, а такива реално няма.

Не така приятни са „ късите вълни“, много характерни за Черно море. Те мятат лодката насам – натам и имаш чувството, че яздиш нервен кон и то в начална форма на обучение по езда – хем не можеш да се оправиш, хем коня хич не иска да те слуша…

Когато си на плажа е друго – тогава само ги наблюдаваш. Най-красиви са огромните, с гребен. Ако има и силен вятър, който да духа в посока, обратна на прибоя, е великолепно! Тогава стават най- хубавите снимки. Тихите вълнички също са страхотни. Те пък имат свойството да поглъщат лошото настроение. Ако имаш някакъв проблем или ти е тъжно, просто отиваш на брега, постояваш малко, вслушвайки се в шума на морето и наблюдавайки как вълните се разливат по пясъка. И всичко ти минава. 
Ех, тези вълни! Какво е морето без тях!