Какви традиции спазват в Странджа за празника Еньовден?

Еньовден /Яньовден, Йеньоеден/ е един от най-големите летни празници в Странджа. В навечерието или в ранното утро на празника се берат всички видове билки. Счита се, че тогава те са най-целебни. Сред билките задължително присъстват яньовче, жълт кантарион, черен бъз, босилек. В някои села, като Българи и Тагарево, се изисква да се съберат 40 вида лековити треви, носещи общото название яньовски герлюк. Привечер срещу празника жените в селата на тронките и загорците наричат на всеки член от семейството по един стрък бъз и оставят клонките върху дръвника или върху покрива на къщата. На следващия ден сутринта на всеки стрък те гадаят за здравето на семейството.

Преди изгрев слънце рупците се къпят за здраве в реките или в морето, като къпането е задължително най-вече за момите и за ергените, които се мокрят заедно с дрехите. В село Кости се вярва, че всеки болен, който се окъпе на Еньовден, оздравява. В някои села, Стоилово например, майките къпят децата с отвара от събраните билки. В Кости мият косите си с тази вода, защото според поверието след това косите растат по-бързо. Има случаи, когато стопаните прекарват през реката и домашните животни, след като са ги издоили, за да се увеличи тяхната плодовитост. Хората се търкалят в росата за здраве.

Еньовденското палене на огън е познато само на рупското население в Малкотърновския и Лозенградския райони. Вечерта преди празника момите палят малък огън от стъбла на боб, бакла и други растителни отпадъци, който в Стоилово се нарича яньов огън, а в Малко Търново му казват попрелки. Названието на огъня навярно е свързано с факта, че срещу Еньовден започват попрелките /седенките/. В огъня се пече чеснов лук, от който всеки трябва да хапне по една скилидка за предпазване от треска /малария/. Когато огънят понамалее, всички присъстващи го прескачат, за да нямат бълхи и въшки. Момите пеят и играят хоро около огъня.

В нощта срещу празника по нивите ходят жени магьосници, събличат се голи, обикалят нивите, като откъсват двойните класове, наричани майки или царе. По този начин те обират чуждото плодородие, като често използват пилета, на които казват мамици или полоци, излюпени от яйце с два жълтъка, снесени от черна кокошка. Пилетата имат две глави и се излюпват от самата магьосница, която държи яйцата увити в черна вълна в пазвата или под мишницата си 40 дни наред. Пилетата летят само нощем, а денем спят. Те изпълняват всякакви желания на магьосницата. За да се предпазят от магии, вечерта срещу Еньовден стопаните оставят в нивата железен предмет – синджир, маша или ръкойка, положена върху въже за връзване на снопи и сърп. Такова поверие съществува в селата Долно Ябълково и Факия.

На сутринта всички наблюдават изгрева на слънцето. Всеки наблюдава сянката си. Ако тя е без глава, вярва се, че до следващия Еньовден човекът ще умре.

В Странджанския край празникът се характеризира с обичая Еньова буля. Той включва обредно обхождане на селото и пеене на китките.

Това са само част от множеството традиционни обреди, много от които се изпълняват от местните хора и до днес в търсене на хармония, житейска сполука и благополучие.

/Из сборник „Странджа“/

Post Comment

You May Have Missed