Тракийският конник от параклиса на Свети Георги в странджанското село Заберново

На територията на Странджа могат да бъдат отбелязани много примери за влиянието на античната традиция върху обичаите и вярванията на народа. Като типично тракийско влияние върху християнския култ може да бъде посочен случая с един голям каменен блок с изображение на Тракийски конник, който се намира в параклис, посветен на „Св. Георги“ . Параклисът е издигнат край странджанското село Заберново, община Малко Търново . Каменният блок с изображение на конник е зазидан като олтарна икона в стената. Местните хора, които са го вградили на това място са били напълно убедени, че изобразеният ездач е именно светеца – конник. И до днес поставят пред него кандила и свещи и го почитат като негово изображение.

      Параклисът се намира на около 1 км. южно от село Заберново. Предполага се, че е изграден върху древно тракийско светилище, в близост до което е намерен камъка. Недалеч от мястото в м. Тулпан, на ок. 1 км. югоизточно от Заберново е открита могила с внушителни размери. Обиколката ѝ при основата е 150 м, а височината е 15 м. Близо до нея са открити следи от езическо оброчище.

      Размерите на каменния блок с конника са:  вис. 78 см, шир. горе 70 см, долу 80 см. Датировката на изображението е несигурна.

      Конникът е представен в галоп надясно, с развята хламида, дясната му ръка е вдигната. Предните крака на коня са вдигнати вероятно над жертвеник, който обаче сега не е наличен, тъй като тази част от релефа е повредена. Зад коня има изправена човешка фигура, която го държи за опашката.

      В стремежа си да се запозная отблизо с релефа, а и с обекта като цяло, посетих село Заберново и параклис „Св. Георги“ на 03.08.2021 г. Прави впечатление, че оброчният релеф заема централно и ключово място в интериора на параклиса. Поставените в олтара и във вътрешното пространство икони на Свети Георги са малко на брой. За сравнение – стените на другите параклиси в Странджа обикновено са отрупани с множество донесени от хората икони. Очевидно плочата е главният свещен обект на мястото. При посещението си установих, че за хората от селото, вярата в чудодейната и лечебна сила на това изображение е много силна. Те не само го пазят и ценят, а изпитват към него силно изразено страхопочитание.

Срещнах се с жената, която дълги години се е грижила за параклиса – осемдесет годишната Злата Димова Митрева (Георгиева по баща). Тя е наследила това задължение от баща си. Разказа как и защо през 1912 година е бил построен параклисът. Нейната баба – Божка Янчева, се разболяла тежко още като млада, имала сериозни проблеми с нервите. Понякога била толкова зле, че се налагало да я връзват, за да я усмирят. А имала дете, което едва било навършило шест години (бащата на Златка). Една нощ на Божка се присънил някой, който й казал, че „ще оздравее, ако отидат на еди кое си място край селото, копаят и извадят от земята един камък“. Щом се събудила, тя разказала съня на своя съпруг – Георги Янчев. Той я качил на колата им с биволски впряг и с още няколко мъже от селото, отишли на мястото, което ѝ се присънило. Щом копнали в земята, разнесло се много силно ехо, което чули чак хората в селото. Изкопали големия каменен блок, от едната страна на който видели изсечено изображение на конник. Жената веднага се почувствала добре, слязла от колата и се прибрала пеш в дома си. От тогава болестта ѝ никога повече не се проявила. Излекувала се завинаги, но и придобила умение да помага на хората чрез баене и леене на куршум. Разказвала, че някаква незнайна сила ѝ предала тази способност. На мястото, където бил намерен релефът, семейството построило параклис и вградило намерения камък в олтара му. Злата Митрева сподели, че лоши хора нееднократно са се опитвали да откраднат скалата с конника. Преди около двадесет и пет години дори я изкъртили от градежа и очевидно я били подготвили за изнасяне, по думите ѝ вероятно с помощта на кран, тъй като е тежка и трудно може да се вдигне дори от няколко човека. Нейният баща Димо, който поел отговорностите на пазител на параклиса от своята майка, някак си разбрал, че се замисля кражбата. През нощта, заедно със съпруга на Злата, предотвратили злодеянието. После отново зазидали камъка в стената на параклиса. Ако съпоставим снимката, направена преди около 40 години, и поместена в сборника „Странджа – древност и съвремие“, със снимката, направена сега, ще забележим, че положението на релефа в стената е различно. Това потвърждава, както изглежда, истината в разказа на възрастната жена.

      Вярата на бащата на Злата Митрева в силата на камъка била толкова голяма, че в близкото минало, по времето, когато било забранено да се посещават и поддържат светите места, той казвал: „Ако искат в затвора да ме вкарат! Тази картина, която видяхме и преживяхме с моята майка аз няма да забравя. Не могат да ме спрат да поддържам мястото”. Една от последните му заръки преди да почине била, неговите наследници да пазят камъка с изображението и да се грижат за параклиса. След като човекът починал, отговорността за святото място поела дъщеря му Злата Митрева. Тя вярва, че върху камъка е изобразен Свети Георги и също като своя баща е уверена, че скалният къс притежава голяма сила. Заедно с жени от селото всяка година измазвали с пръст стените на параклиса, докато не бил подходящо укрепен. Пазителката на култовото място разказа още, че веднъж, преди около двадесет години, малко преди Гергьовден, отишли да подготвят мястото за празника. Когато тя понечила да разчисти затлачените води на аязмото, което се намирало там (затрупано наскоро при свличане на почвата), се чул много силен и продължителен конски тропот. Чула го не само тя, а и всички присъстващи. Много се изплашила, но след като се прекръстила, продължила с изпълнението на задачата си. Казала си: „Може да съм грешна, но искам да почистя аязмото.“ Тогава дала обет, че ще направи курбан в Деня на светеца. Когато се върнала в селото, отишла при най-възрастния жител – дядо Стоян, столетник. Попитала го какво може да е означавало това, че е чула конския тропот от дълбините. Старецът ѝ казал, че така Свети Георги благодари за почитта към него. Подобни били думите и на свещеник, дошъл за погребение на жена от селото, починала в навечерието на празника. От тогава Злата прави курбан всяка година на Гергьовден. Казва, че е много здрава и не боледува от нищо. Видимо осемдесетте ѝ години не само не личат – изумително е, че тя изглежда на не повече от 60. За да ни разкаже всичко това, тя стоя под жаркото лятно слънце дълго време при 40 градусова жега. Когато ѝ казах, че не искам да я задържам, защото се притеснявам, че ще ѝ стане зле, тя се засмя и небрежно отвърна, че е свикнала. Съгласи се да запиша разговора, но не желаеше да бъде снимана.

      Днес параклисът се поддържа от дъщерята на Злата – Дора Дачева, която също като прабаба си е известна с дарбата си да лекува. Параклисът се намира в така наречената „опята гора“. Според местните хора, тя е осветена от църковни служители. Площта й е около 40 декара. Там никой няма право да сече дървета, освен ако те не са предназначени за строителство на храм. Пред параклиса „Св. Георги“ има вековно дърво. Такива дървета представляват важен елемент като част от култовите обекти в Странджа и са почитани като свещени. Жител на селото разказа следната история: Преди години наоколо растели лозя. Дървото до параклиса на Свети Георги засенчвало едно лозе. Собственикът му обелил част от кората на дървото, в опит да го унищожи. Дървото не пострадало и кората му се възстановила, но за лошото си дело мъжът бил наказан жестоко – синът му, който бил миньор, загинал скоро след това при нещастен случай под земята. Човекът, който сподели за случая помоли да не бъде цитиран по име, тъй като семейството, за което става дума, има живи потомци в селото. Когато го помолих да го снимам пред дървото, той склони неохотно, но поиска да бъде седнал пред него, а не изправен – за да се виждало, че е смирен. Това бе още един белег за силната вярата на хората тук в незнайните сили, за които те не търсят обяснение, но са уверени, че съществуват.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

Байкушева 2022: Т. Байкушева, Тракийският конник от параклиса на Свети Георги в странджанското село Заберново. Известия на Бургаския музей,VIII, 2 , 2022, 289 – 300.

Горов 1950: Г. Горов, Село Заберново, Малко Търновско. Известия на Народен музей Бургас, I, 1950, 101-118.

Мутафов 1996: В. Мутафов, Странджа – Етнографски, фолклорни и езикови проучвания на България. София 1996, 237 – 244.

Райчевски 2008: С. Райчевски, Странджа. София 2008, 10 – 16.

Райчевски 2016: С. Райчевски, Календар и обредност в Странджа и Източна Тракия. София 2016, 160 – 168.

Делев 1990: П.Делев, Археологически и епиграфски паметници. – В: Д. Попов, П. Колев, А. Орачев (ред.), Странджа – древност и съвремие, дял втори, Международна асоциация „Древна балканска земя“. София 1990, 139-264.

Kazarow 1938: G. I. Kazarow, Die Denkmäler des Thrakischen Reitergottes in Bulgarien (Dissertationes Pannonicae, ser. ii, fasc. 14). Budapest 1938.