Овцевъд от Средец: ” На линия сме 365 дни в годината”
Христо Йорданов се занимава с животновъдство от както се помни. Как се отглеждат овце го научил неговия дядо – Ангел, потомствен овцевъд, който живеел в бургаското село Тръстиково. Още като невръстно дете Христо започнал да му помага в грижите за неговите над двеста животни. Бил само на три – четири години, но успявал да бъде полезен.
Когато един ден решил, че ще прави ферма край Средец, от където е съпругата му, отначало закупил крави. Споменът за стадата на дядо му обаче останал жив през всички изминали години и Христо решил, че иска да има и овце. Отначало си взел една единствена и така се поставило началото на едно съдбоносно за него начинание – само след няколко години той успял да размножи животните много успешно, а днес те наброяват над сто и осемдесет. Въпросът има ли почивни дни предизвиква усмивка на лицето му. За да върви работата и всичко да е наред, е нужно той да е на линия 365 дни в годината. Сега, когато се раждат агънца, е неотлъчно около животните. Позволява си едва по няколко часа сън в денонощие. В този период много му помага неговата съпруга, на която той има пълно доверие в отговорностите, свързани с фермата. До него неотлъчно е помощникът му – осемдесет годишния Тоню Овчаров. Той, по думите на Христо е незаменим в работата, а освен това с него го свързва дългогодишно приятелство.
Въпреки трудностите, с които ежедневно се сблъсква, Христо Йорданов е категоричен, че ще отглежда стадата си докато има тази възможност. Но казва, че в никакъв случай не би искал децата му да го наследят в работата. Основната причина да не желае неговите син и дъщеря да работят в животновъдството е свързана с условията, в които хората в бранша са принудени да развиват дейността си в България. „Когато децата на политиците ни станат животновъди, тогава и аз бих насочил моите деца към това“, заявява Христо Йорданов.
Той знае всичко за особеностите в храненето, осигуряването на подслон, размножаването, цялостната грижа за овцете и реализацията на продукцията. Наясно е със заболяванията, от които трябва да ги предпазва и е подготвен за всяка една ситуация, която може да възникне около тях. За да се научи на всичко това му били нужни повече от тридесет години, през които той не е изоставял нито за ден начина на живот, който се изисква да води един успешен животновъд. За жалост уменията, които има и знанията, които притежава едва ли ще бъдат усвоени в бъдеще от някого, защото до фермера няма хора, които да искат да овладеят тънкостите в грижата към животните. В района около Средец до скоро е имало стада от над две хиляди овце. Сега животните наброяват около пет – шестстотин и намаляват ден след ден, разказва овцевъдът.
