Академик Васил Николов е археолог-праисторик. Сферата на научните му

интереси включва изследването на новокаменната, каменно-медната и ранната

бронзова епоха в българските земи, Северозападна Мала Азия и Югоизточна

Европа. Академик Николов разказа за част от проучванията, наблюденията и

откритията, направени по време на археологическите разкопки, ръководени от

него в най-ранния праисторически град в Европа, създаден от древните хора край

Провадия преди почти седем хиляди години – Провадия-Солницата.

- Академик Николов, достъпен ли е за посетители археологическият обект,

определен от Вас като праисторически солодобивен и градски център

Провадия-Солницата?

- Обектът е достъпен почти през цялата година. През април и май бяхме отворили за

ежедневни посещения. Във фейсбук страницата ни

/https://www.facebook.com/Provadia.Solnitsata/ има обявен телефон, на който

посетителите могат да заявят желанието си да отидат там. Имаме двама

екскурзоводи, които са на разположение. Обектът ще бъде все по-отворен. Предстои

изграждането на пътека около цялата селищна могилата, тъй като в момента има

само около част от нея. Така ще може и след дъжд тя да бъде разглеждана. Най-

много посетители при нас идват в периодите, когато работим на терена, когато се

извършват разкопките – обикновено през август и септември. През настоящата година

може би ще започнем малко по-рано и ще продължим до по-късно. Двадесет и втори

септември за нас е Ден на отворените врати и тогава посещаемостта е най-голяма.

Тази година може би дните ще са два – двадесет и първи и двадесет и втори, тъй като

интересът наистина е огромен и ние физически не можем да приемем толкова хора

само за един ден – по над 2000 души дневно. Моята идея винаги е била, това, което

правим на обекта, което откриваме, да го показваме на хората. Защото, от една

страна, това са данъкоплатците, чийто средства използваме. От друга страна, това е

един невероятен археологически паметник – най-старият солодобивен център в

Европа, първият градски център с най-старите крепостни стени – всичко това

предизвиква гордост! В технологията за добив на сол там например, за пръв път в

Европа се използват керамични съдове за изпаряването на разсол. Освен това

древните хора там са стигнали за първи път до технологията, която е единствено

възможната, за да се получи така наречената сладка сол, а не горчива, която почти не

може да се използва. Имаме твърде много важни елементи, за които казваме, че се

появяват за пръв път в Европа. Това е, така да се каже, „черешката на тортата“ на

Първата европейска цивилизация, която се развива на Централните, Източните и

Южните Балкани от края на VІІ до края на V хилядолетие пр. Хр.

- Във връзка с това, има ли умения, които откривате, че древните хора са

притежавали и които днес ни е трудно да осмислим, че те са владеели?

- Свикваме с това, че още през ранния неолит, с появата на земеделците и

скотовъдците на Балканите и в днешните български земи, хората са били много

иновативни. Няма как иначе. Защото те идват от Предна Азия, от Мала Азия, където

са били принудени да се справят с лошите климатични условия. Попадайки в друга

климатична обстановка на Балканите, те срещат нещо съвсем различно. Не могат да

строят къщите си от кирпич, както е в Мала Азия. Строят с дърво, защото го има в

изобилие, използват и подходяща глина. Появява се двускатният покрив. Те го

измислят за пръв път в Европа. Къщите в Предна Азия са с плосък покрив, тъй като

там валежите са много малко и няма нужда от двускатен покрив, нито има достатъчно

дърво за него. Земеделието се променя. Още през 1985 година попаднах на първия

каменен палешник (острието на ралото, което разорава почвата) в Европа – явно,

появило се е орното земеделие. Т.е. всичко, което хората, обитавали тези земи преди

седем – осем хилядолетия, е различно и резултат на бързи иновативации, включително

керамичните съдове и други произведения. Да се впишеш в нови екологични ниши и

да ги обживееш, това е много трудно, но за тях постижимо. Тези хора са идвали на

вълни от Мала Азия. Откриват една екологична ниша, заселват се в нея, идват

следващите. Важно е какви са били отношенията им, насочвани от елитите.

Възникването и ролята на елитите е много важно, но много трудно се изследва за

времето, в което се формира Първата европейска цивилизация. Защото всичко, което

се е случило в двете „златни“ хилядолетия на тази земя, са корените, от които се

ражда цивилизацията на Европа.

- Вашите изследвания дават ли яснота докъде са стигали търговските контакти

на хората, живели в Провадия-Солницата?

- Това, което предполагаме на базата на елементите на материалната култура и то

със съдействието на един икономист и компютърен екип от Университета на Сан

Хосе, САЩ, е свързано с данни, че солни експедиции са достигали до Родопите и през

Родопите до Бяло море. Как точно солта е разпространявана при търговията на дълги

разстояния може да се дискутира и има различни възможности за интерпретация.

Има един път чрез каботажно плаване край бреговете на Черно море. Другият път е

през Айтоския проход. Но във всички случаи солта е стигала до Егейското

крайбрежие, защото има много материали и предмети, които със сигурност идват от

този район. Такива са открити и във Варненския некропол. Неговото богатство се

дължи на солта от Провадия. Това вече е съвсем ясно. Преди петнадесет години

публикувах доказателства за тази теза в едно много влиятелно немско списание и

никой не го е оспорил до днес. А и няма как да го оспориш. Ние дълго време се

чудехме защо точно на това място се явява Варненския некропол, който се счита за

най-богатия некропол в Европа за петото хилядолетие. Природната обстановка там е

такава, каквато и в други зони на Балканите. Защо точно там? После стана ясно, че

солта, която представлява първите пари за онзи период от девето-осмо хилядолетие

до седми век преди Христа, когато се появяват златните монети и златото става

всеобщ еквивалент, солта е всеобщия еквивалент. Така че търговията обхваща не

само територията на юг до Егейско море, но и на Запад, до Централните Балкани. Ако

съдим по територията на една огромна културна общност от късния халколит (V хил.

пр. Хр.), тя обхваща точно тази територия – от Карпатите до Бяло море и от Черно

море до Централните Балкани. Така че това е територия, „покрита“ със сол от

Провадия.

- Т.е. може да се каже, че в онези времена - така, както се разказва в народните

приказки, солта е била ценна като злато, а дори и по-ценна от него?

- Златните предмети безспорно са били ценни, но са изразявали само престиж,

златото не е имало ролята на разменно средство. С него не е можело да се пазарува.

То само е бележело престиж и статус. А солта – това са били парите. Тези хора в

Провадия-Солницата са произвеждали пари. И да са произвеждали злато, със злато

не са можели да купят нищо в този период, за който говорим. Солта тогава е била

всеобщ еквивалент и наистина е била по-ценна от златото.

- Кое е най-интересното откритие – предмет или факт, което сте направили и на

което най-много сте се възхищавали?

- Не бих могъл да класифицирам откритията си по някакъв начин. Открил съм много

паметници в дългогодишната си кариера - Карановската селищна могила,

раннонеолитното селище Слатина в София, Провадия-Солницата, раннонеолитното

селище с двуетажни къщи Мурсалево. Но не мога да ги класифицирам или разделям.

Всеки от тези праисторически паметници, които съм проучвал, имат собствена силна

светлина. Все пак Солницата е най-атрактивният праисторически обект в Европа.

Снимки: археологически екип Провадия-Солницата